Криворазбраната окупация

Валентина Миланова

      Изглежда широката интерпретация на окупацията на СУ измества обществения фокус и разбиране в неправилна посока. Алма Матер и въобще университетът е мястото, където се сформира следващото поколение специалисти, независимо дали в социалната, бизнес или академичната сфера. Следователно именно студентите трябва да се борят за промяна в статуквото – те имат енергията, времето и волята. Те са носители на мантрично повтаряната промяна. Две седмици без лекции на практика не ощетяват никого, сесията е далече, а материалът може да бъде наваксан. Важното в случая е в каква България ще си взимаме изпитите, след като нормалният учебен процес се възстанови.

      Плоско е убеждението, че интересите на окупиралите СУ, са политически или икономически. Основната част от хората, окупирали 272, са там, защото имат ценности и морално усещане за правилно и неправилно.

     Фокусът погрешно остава върху изказванията на този или онзи гологлав депутат и спекулациите с подкупността на студентите, когато истински важното в случващото е, че в България се формира група млади, политически отговорни хора. Хора, изплували от „блатото на бездействието”. Отрекли статуквото на „вечно недоволните”. Престанали да съществуват като „вечно пасивните”.

     За съжаление е истина твърдението, че в момента оставката на правителството би била допълнително утежняваща за относителната икономическа стабилност в страната. Блатото на бездействието и примирението е средата, в която ще се родят и закрепнат онези смислени, алтернативни политически проекти, които студентите да припознаят. Оставка в момента би означавала превземане на парламента от трите най-ярки представителки на порочното статукво – ГЕРБ, БСП и ДПС. Оставка утре ще породи омагьосан кръг от избори и паднали правителства.

      Струва ли си тази цена, за да се закрепи и затвърди обществото на граждански активните? За да се заформи поколение на млади управници, които няма да се гнусят от политиката? Според мен – да.

     Ситуацията в страната наподобява процесa, по който българките от преди Освобождението са избелвали ризите си. Един цял ден платното се оставяло да кисне в кравешки тор, след това се плакнело и процедурата се повтаряла, докато платът не достигне онази ослепителна, снежна белота, с която българките били известни.

       Изисква се смелост, за да влезеш в кравешкия тор на политиката. Да се изцапаш, да се умиришеш и да покиснеш, докато киселинността в … лайната те пречисти. Тази смелост, която окупиралите СУ студенти, проявяват, заслужава адмирации и трябва да бъде фокусът на обществените дискусии.

Валентина Миланова,

Говорител

Младежка организация към НОВА АЛТЕРНАТИВА